Гърция имала седем мъдреци, християнското средновековие – седем свободни изкуства (граматика, реторика,

„ Гърция имала седем мъдреци, християнското средновековие – седем свободни изкуства (граматика, изразителност, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрономия). Според християнските религии детето не носи отговорност за нито едно закононарушение, преди да навърши седем години. “

(Seven ages of man, 1838, William Mulready (1786-1863)

В дълбоката античност на числата е било придавано голямо значение. Всеки народ е имал нещо като философия, само че всички те са почитали числата в тяхното приложение към религиозните обреди, в учредяването на празнични дати, в знаците, в догмите и даже в географското разположение на империите. Мистичната числова система на Питагор, не е била нещо ново, когато се е появила 600 години преди Христа. Окултното значение на числата и техните комбинации е било предмет на разсъждение на мъдреците на всички нации и не е надалеч денят, когато, заставен от безконечното циклично повтаряне на събитията, нашият и до през днешния ден песимистичен и безверен Запад ще би трябвало да признае, че в регулярната честота на постоянно повтарящите се събития участва освен това от елементарна сляпа случайност. Днес нашите западни savants вече стартират да виждат това. Напоследък те наостриха уши и започнаха да разсъждават за циклите, числата и всичко това, което единствено допреди няколко години беше предадено на забвение в старите складове на паметта, които не се отварят в никакъв случай, с изключение на с желанието да се посмеем над грубите и глупави предубеждения на нашите ненаучни предци.

Като една такава оригиналност остарялото и авторитетно немско списание Die Gegenwart публикува сериозна научна публикация за смисъла на цифрата седем, показана на читателите като „ културно-историческо есе “. След като цитираме някои пасажи от него, може би ще би трябвало да създадем някои допълнения. Авторът споделя:

„ Числото седем е прието за свещено освен от цивилизованите нации на античността и Изтока, само че е обект на надълбоко уважение даже от живелите по-късно нации на Запада. Астрономическият генезис на това число не провокира подозрение. Човекът, който от незапомнени времена усещал своята взаимозависимост от небесните сили, постоянно и във всичко подчинявал земята на небето. Така, най-големите и ярки светила в неговите очи се трансформирали в най-важните и високи сили; такива били планетите, от които целият древен свят наброявал седем. С течение на времето те се трансформирали в седем божества. При египтяните имало седем изначални и най-висши богове, при финикийците – седем кабири, при персите – седем свещени коне на Митра, при парсите – седем ангели, противостоящи на седемте демона, а също по този начин седем небесни обители, съответстващи на седемте нисши сфери. За да бъде показана тази концепция в по-конкретна форма, седемте богове постоянно били изобразявани като едно седмоглаво божество. Цялото небе се подчинявало на седем планети, по тази причина в съвсем всички религиозни системи намираме седем висини.

Вярата в sapta loka на Брахманическата вяра е останала вярна на античната философия и – кой знае? – може би самата концепция се е зародила в Аряварта, тази люлка на философиите и майка на всички следващи религии! Ако египетската доктрина за метемпсихозата или трансмиграцията на душата учела за седемте стадии на ликвидиране и прогресивно рационализиране, то е правилно също и че будистите са заимствали от арийците на Индия, не от египтяните, тяхната концепция за седемте степени на прогресивно развиване на развъплътената душа, показана алегорично от седемте етажа и стрехи на пагодата, последователно смаляващи се с височината.

В мистичното удостояване на Митра е имало „ седем порти “, седем олтара, седем мистерии. Свещенослужителите на доста източни нации били разграничени на седем степени; седем стъпала водели към олтарите и в храмовете свещите горели върху седмораменни свещници. Някои масонски ложи и до през днешния ден имат седем или четиринадесет степени.  

Седемте планетни сфери служели за модел на държавно разделяне и организация. Китай се делял на седем провинции, антична Персия – на седем сатрапии. Според арабската легенда седем ангела охлаждат Слънцето с лед и сняг, с цел да не изпепели земята, и седем хиляди ангели всяка заран привеждат Слънцето в придвижване. Двете най-древни реки на Изтока – Ганг и Нил, имат по седем устия. В античността Изтокът имал седем главни реки (Нил, Тигър, Ефрат, Окс, Яксарт, Аракс и Инд), седем знаменити съкровища, седем града, цялостни със злато, седем чудеса на света и по този начин нататък. Числото седем играело също толкоз забележителна роля и в архитектурата на храмовете и дворците. Прочутата пагода Чурингам е заобиколена от седем квадратни стени, оцветени в седем различни цвята, а в средата на всяка стена е издигната седеметажна пирамида; по същия метод в допотопни времена храмът на Борсипа – през днешния ден Бирс-Нимрод имал седем етажа, символизиращи седемте концентрични кръга на седемте сфери, всеки издигнат от тухли и метал, съответстващи на цвета на планетата, ръководена от сферата, изобразявана от дадения етаж.

Казват ни, че всичко това са „ останки от езичеството “, следи от „ антични суеверия, които, сходно на совите и прилепите от мрачните подземия, са се разпръснали пред ослепителната светлина на християнството, с цел да не се завърнат повече ” – изказване, което прекомерно елементарно може да бъде опровергано. Ако създателят на въпросната публикация е събрал стотици образци, с цел да покаже, че освен античните християни, само че и християните в наше време, са запазили числото седем също толкоз свещено, колкото и преди, то в реалност такива образци могат да бъдат открити с хиляди. Като стартираме с астрономическите и религиозните калкулации на античните римляни-езичници, които разделили седмицата на седем дни и почитали седмия ден като най-свещен – Sol, или Sunday на Юпитер, и на който всички модерни християни и най-много протестантите, правят пуджа и до ден сегашен. Ако инцидентно ни отговорят, че това не е пристигнало от римляните-езичници, а от евреите-монотеисти, тогава за какво за седми ден се счита не съботата или същинският „ Сабат ”, а неделята – денят на Слънцето?

Ако в „ Рамаяна “ се споменават седемте градини в резиденциите на индийските царе, а към фамозните храмове и градове на древността нормално водели седем порти, тогава за какво през десети век от християнската епоха жителите на провинцията Фрисландия строго следвали числото седем в делението на своята провинция и претендирали пожертвования в размер седем пфенига? Свещената римска империя имала седем курфюрсти, т.е. електори. Маджарите емигрирали, предвождани от седем вождове и основали седем града, известни като Седмоградие (днешна Трансилвания). Ако Рим на езичниците бил издигнат върху седем хълма, то Константинопол имал седем имена – Византион, Антония, Нов Рим, Константинов град, Разделящ Частите на Света, Съкровище на Исляма, Истанбул – а също, като допълнение към всичко останало, е бил именуван града върху седем хълма и града на седемте кули. Според мюсюлманите, „ той бил обсаждан седем пъти и е бил високомерен за седем седмици от седмия султан на Османската империя ”. Според визиите на източните нации, тези планетни сфери подхождат на седемте пръстена, които дамите носят на седем части на тялото – главата, шията, ръцете, нозете, в ушите, в носа, към талията, и тези седем пръстена (или кръга) младоженците от Изтока и до през днешния ден подаряват на своите булки; персийските песни възпяват женската хубост, таяща се в седем прелести.

Седемте планети са постоянно на едно и също разстояние една от друга и се въртят по едни и същи орбити – отсам и въодушевената от това придвижване концепция за безконечната естетика във Вселената. В тази връзка числото седем е станало изключително свещено и вечно е съхранило значимо значение за астролозите. Питагорейците разглеждали числото седем като облик и модел на божествения ред и естетика в природата. Това било цифрата, което съдържало два пъти свещеното три от „ триадата ”, към които била прибавена „ единицата “ от божествената монада: 3+1+3. Както хармонията на природата звучи в клавиатурата на космоса измежду седемте планети, по този начин и хармонията на наличните за ухото звуци се демонстрира на по-ниско равнище в седемте повтарящи се тона от музикалната гама. Оттук и седемте флейти в гърлото на господ Пан (природата), с техните последователно намаляващи размери, които символизират дистанциите сред планетите и сред тях и Земята, и седемструнната лира на Аполон. Числото седем, формирано посредством събиране на числото три (символ на божествената триада у всички нации – както християни, по този начин и езичници) и числото четири (символ на галактическите сили или елементи) алегорично сочи единството на Бог и Вселената; тази питагорейска концепция била употребена от християните – изключително през средновековието – които необятно ползвали числото седем в символиката на паметната архитектура. Така да вземем за пример, фамозната Кьолнска катедрала и доминиканската черква в Регенсбург показват това число даже и в най-дребните архитектурни елементи.

Не по-малка е значимостта на това мистично число в света на интелекта и философията. Гърция имала седем мъдреци, християнското средновековие – седем свободни изкуства (граматика, изразителност, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрономия). Мюсюлманският шейх-юл-ислям събира за всяко значимо съвещание седем улеми. В междинните епохи клетвата се е давала в наличието на седмина свидетели, а самият кълнящ се е бил поръсван с кръв седмократно. Религиозните процесии обикаляли храмовете седем пъти, и преди да дадат обет, вярващите трябвало да коленичат седем пъти. Поклонниците-мюсюлмани, при идването си в Мека, вършат седем обиколки към Кааба. Свещените съдове са били изработвани от злато и сребро, пречистени седем пъти. За античните немски трибунали са избирали място при седем дървета, под които сядали седем  “Schoffers ” (съдии), изискващи седем свидетели. Престъпникът бил застрашен от седемкратно наказание; и по този начин, както се предписвало седемкратно очистване, по този начин и на добродетелните била обещавана седемкратна награда. Всеки знае за голямото предсказание, което на Запад са отдавали на седмия син на седми син. Всички митични  персонажи като предписание имали седем сина. В Германия кралят, а през днешния ден императорът, не може да откаже на молбата да стане кръстник на седми син, та бил той даже и бедняк. На Изток при примиряване или сключване на кротичък контракт владетелите сервират един на различен или седем, или четирийсет и девет (7х7) дара.

Представянето на всичко, обхванато от това мистично число, би изисквало цяла библиотека. Ще приключим с няколко образеца от региона на демоничното. Според престижите в тази материя – остарялото християнско духовенство – договорът с дявола съдържал седем параграфа, бил сключван за седем години и се подписвал от сключилия го седем пъти; всички магьоснически отвари, приготвяни благодарение на врага на човешкия жанр, се състояли от седем билки; печеливш е лотарийният билет, изтеглен от седемгодишно дете. Легендарните войни продължавали седем години, седем месеца и седем дена, а броят на сражаващите се герои бил седем, седемдесет, седемстотин, седем хиляди и седемдесет хиляди. Принцесите в приказките оставали омагьосани седем години, а чизмите на популярния маркиз дьо Карабас били седеммилни. Древните разделяли човешкото тяло на седем части: глава, гърди, стомах, две ръце и два крака; а човешкият живот се подразделял на седем периода. Зъбките на бебето пробиват на седмия месец; детето стартира да сяда след четиринадесет (2х7) месеца; прохожда след двадесет и един месец (3х7); почва да приказва след двадесет и осем (4х7) месеца; стопира да суче от майчината гръд след тридесет и пет месеца (5х7); на четиринадесет години (2х7) стартира окончателното му образуване, след двадесет и първата година (3х7) стопира да пораства. Средният растеж на човек, преди човечеството да се изроди, е бил седем фута – по тази причина античните закони на Запад предписвали градинските огради да бъдат високи седем фута. При спартанците и античните перси образованието на момчетата започвало на седемгодишна възраст. А съгласно християнските религии – римокатолическата и гръцката – детето не носи отговорност за нито едно закононарушение, преди да навърши седем години, и това е също подобаващата възраст за започване на изповедта.

Ако индусите се извърнат към своите Ману и си спомнят какво се съдържа в античните Шастри, те без подозрение ще открият източника на цялата тази символика. Никъде другаде числото седем не играло толкоз забележителна роля, колкото при античните арийци на Индия. Нека си спомним единствено за седемте мъдреци – Sapta-Rishi, седемте свята – Sapta-Loka, седемте свещени града – Sapta-Pura, седемте свещени острова – Sapta-Dvipa, седемте свещени морета – Sapta-Samudra, седемте пустини – Sapta-Aranya, седемте свещени дървета – Sapta-Vrikshas и по този начин нататък, с цел да се убедим в правдоподобността на тази догадка. Арийците никога нищо не са заимствали, също както брахманите, които са били прекомерно горди за това. Ето от кое място идват тайната и светостта на числото седем.

Theosophist, June, 1880

Списание Палитра, декември 2010, превод Бойко Златев
Източник: 
Картини: The Pleiades (1885) by the Symbolist painter Elihu Vedder, en.wikipedia.org; Seven ages of man, 1838, William Mulready (1786-1863), en.wikipedia.org